25.03.2009 г., 13:21

Благовестя ти...

1.3K 0 24

БЛАГОВЕСТЯ ТИ...

 

 

Всяка мечта е космично прераждане,

тук, на земята с обич заченато -

миг от копнежа и глътка от жаждата

с мисъл и жар да прегърнеш Вселената.

 

В тази прегръдка ме имаш завинаги.

В тази прегръдка притихват посоките,

пространството, времето, силата, огъня

и на водата каскадните спомени.

И кръговратната мъдрост на капката

днес ми нашепва слова теменужени,

а аз, коленичил, прегръщам земята

и нейното пролетно земно притегляне.

 

Светли любовчета греят в очите ти.

Ако не вярваш - виж в огледалото!

Там толкова нежно пулсират Вселената

и всичките земни импулси на бялото!

А благата вест е душа в светло тяло

и като пролетен цвят е медовна...

 

Без тебе съм само микронче от цяло...

И толкова никъде няма виновни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за щедрата пролетност, бликаща от тези стихове! ...За "благата вест - душа в светло тяло".Топлина за душата са стиховете ти!
  • Mного прекрасно!
  • прекрасно...ах тези светли любовчета как греят само...
    много, много хубаво...благовестие...
  • Красиво и оптимистично звучи!
    Пожелавам само сбъднати мечти,
    да радват всичките ти нощи и дни!
    БЪДИ! )))
  • Светлана, затова ли ти дадоха ваканция? Да хвалиш батковците ... След всеки твой коментар ходя на огледало, да си погледна носа

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...