19.05.2014 г., 21:32

Блатна приказка

631 0 7

Господи, как се страхуваше
Блатният дух!
Много жени бе издавил
в прегръдка зелена!
Още по-много - окалял
и после затрил
в ракитака по бреговете!

Ала отскоро бе срещнал
една
не жена, а момиче.
Влезе в него, изкъпа се и го разбра.
И му прости.
А той я обикна.

И се напъна да се окичи с цвят

Блатният дух,
да пресъхне блатата си.
Господи, колко много
го бе страх
да не я задуши във обятията си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...