Господи, как се страхуваше
Блатният дух!
Много жени бе издавил
в прегръдка зелена!
Още по-много - окалял
и после затрил
в ракитака по бреговете!
Ала отскоро бе срещнал
една
не жена, а момиче.
Влезе в него, изкъпа се и го разбра.
И му прости.
А той я обикна.
И се напъна да се окичи с цвят
Блатният дух,
да пресъхне блатата си.
Господи, колко много
го бе страх
да не я задуши във обятията си!
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
