Господи, как се страхуваше
Блатният дух!
Много жени бе издавил
в прегръдка зелена!
Още по-много - окалял
и после затрил
в ракитака по бреговете!
Ала отскоро бе срещнал
една
не жена, а момиче.
Влезе в него, изкъпа се и го разбра.
И му прости.
А той я обикна.
И се напъна да се окичи с цвят
Блатният дух,
да пресъхне блатата си.
Господи, колко много
го бе страх
да не я задуши във обятията си!
© Павлина Гатева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
