2.01.2024 г., 22:09

Бледа сянка

622 0 0

Не дочаках зимния прилив. Вълните

не догоних, както правихме двамата.

Забравих за морето. Само сълзите

сега чувам как идват. Като керваните.

 

Избягах дори от себе си. Нервно бие

сърцето ми. Ядосва ми се ритмично…

Врящата кръв по бреговете само мие

някогашните белези. Някак призрачно.

 

Душата, опустяла е. Тихо забравена

от нагоните и греховете. Самотна е

в своята плетка от емоции. Задавено

се прокашля. Сякаш е диво животно.

 

Жив съм… Само поради три причини.

И заради тях ще агонизирам сърцето…

Да бие, до отказ… И да намира начин

да ме държи. И да се смее лицето ми.

 

Но с всеки ден ставам сянка. Бледа

и неестествена. А там във душата ми

пустиня. А когато в снимки те гледам…

Чакам ги. Вечно. Къдрици в ръката ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...