7.09.2016 г., 16:44

Блудният син 2

404 0 1

Една картина ме тормози

и тя в ума ми се набива.

В душата сее некролози:

баща сина си как убива.

 

Загърбил бащината милост,

осъдил младостта виновна,

той - царят - в безгранична лудост

пролял без жалост кръв синовна.

 

И блудния си син убива:

непослушника - детето.

Кинжал в сърцето му забива

и в кръв го праща на небето.

 

Дали пък царят е във грешка

с постъпката си нечовешка

или пък живите във треска

"наум" си имат и до днеска?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно,много добре изградено,замислящо само последният куплет ме обърка и не го разгадах.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...