Sep 7, 2016, 4:44 PM

Блудният син 2

  Poetry » Other
406 0 1

Една картина ме тормози

и тя в ума ми се набива.

В душата сее некролози:

баща сина си как убива.

 

Загърбил бащината милост,

осъдил младостта виновна,

той - царят - в безгранична лудост

пролял без жалост кръв синовна.

 

И блудния си син убива:

непослушника - детето.

Кинжал в сърцето му забива

и в кръв го праща на небето.

 

Дали пък царят е във грешка

с постъпката си нечовешка

или пък живите във треска

"наум" си имат и до днеска?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно,много добре изградено,замислящо само последният куплет ме обърка и не го разгадах.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...