Бодливият храст
Нейде из гората стара
храст бодлив порасна.
Никому той няма вяра
и е тъй опасен –
остри са му трите клона,
хапещи бодлите –
гони всичките шпиони,
дето му налитат:
свраката била свадлива,
бъбрела безкрайно!
Славеят пък все щастливо
песнички извайвал…
Козината на Лисана
била твърде мека,
на зелената поляна
ходела тъй леко…
И с Вълчана дружки стари
таен план чертали –
листите му да попарят
и да го запалят…
На Елицата зелена
тайничко подмятал:
притаи се като мене,
ниско до земята,
стига пери вейки млади
към небето ясно –
лесно от високо падаш!
Пробвал да я стресне…
Но не щеш ли утро дойде,
слънчево и топло.
Из гората бързо броди
и тревици чопли
младият Елен Рогати
и до храста спря се.
После хапна си богато –
клонките опаса…
И гората си почина –
храстът спря да мрънка!
Избуяха след година
новите му трънки.
Konstance
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Констанс Всички права запазени
