Бог е цяла вселена
Няма попътен вятър за човек без посока...
и платната на кораб лежат в изнемога.
Крилата пропадат във въздушната яма...
за Бог се сещаме... когато го няма!?
Той винагие в нас е, той е цяла вселена,
във всеки миг, във всяка тревичка зелена.
Ръка ни подава и пътя пред нас начертава,
трябва да следваме... знаци Той ни оставя.
Но понякога сляп е човек и не вижда...
на съдбата си често той се обижда.
Че зад трънливия път се щастие крие...
от бурята често бърза човек да се скрие.
И вижда пред него път не останал,
от порой е отнесен... пред пропаст застанал.
И тогава се сеща за Бог... и зове го,
хванал се здраво за измамното его.
Бог е във всеки, ние сме частичка от Него,
ние сме само от безвремие ехо.
Делата ни земни са наша емблема,
Бог е в душата човешка...
Той е цялата наша вселена!
21.06.2021г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
