Бог е глас
но не онзи гръмовен
в планината Синай
който кара да жертвам децата си
не и онзи
зарад когото говоря за вярата
не е страст
той е мъдър
спокоен и тих
аз го чувам
изключително рядко
на границата
между съня и деня
когато страстите са пресъхнали
когато престана
тревожно да чакам
да се случи това или онова
когато спра
да забивам пирони
в дланите на духа си
и тогава в просъница
преди да ме грабне денят
аз възкръсвам
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
