Бог е любов!
Неразвързани пътища
с тъмна вихрушка
се заплитат
и бурята яростна ги влече
към усои студени и свлачища,
към безлунно и глухо небе.
Ураганите вият,
дъждовете изплакват
неродените песни във вик,
ако падне листо,
ще е полет,
във който ще избистри душата си
пролетен стих.
От светлинни видения
и от цветните сънища
ще се будят звездите във ново небе
там, където разплетени
всичките пътища
сочат с компаса си - човешко сърце.
То е дадено с пулс от обичане,
да смирява вихрушките ядови
с нежно перце.
По водата да ходят
две нозе и със вярване
планини да преместват
пречистени мислите.
Затова не сочете с пръста си Бога,
ала дявола, който гнети...
Не се давайте толкова лесно, събратя
на пропастта, над която виси
фалшивата диаграма,
че животът е бряг от лъжи.
Не очаквайте слава, тя е за Бога,
защото ви обича и вярва,
че всеки от вас иска ли,
може да полети...
Себелюбие, фалш
и ласкателни думи
водят винаги към пътя
без изход,
там, където тридесет сребърника
не изкупват душата
с нечистите помисли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
