Богат, беден
Без теб не се научих да живея,
а да те искам - вече стана грях...
сърцето си да лъжа не умея,
а твоето така и не разбрах.
От чашата ти пия вечер вино,
долавям още тръпков аромат -
нима жарта в душата ти изстина,
със тебе бях и беден, и богат.
Крадеше те с усмивки онзи мачо,
а после аз от него те крадях,
и казваше, че те боли, и плачеш -
безпътие в очите ти видях...
И щом ти споделих - така не мога -
ти неговия свят фалшив избра:
той бил богат... но ме обичаш много...
Тъй бедна е душата ти сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
