Apr 19, 2013, 10:23 AM

Богат, беден 

  Poetry » Love
685 0 9

Без теб не се научих да живея,

а да те искам - вече стана грях...

сърцето си да лъжа не умея,

а твоето така и не разбрах.

 

От чашата ти пия вечер вино,

долавям още тръпков  аромат -

нима  жарта в душата ти изстина,

със тебе бях и беден, и богат.

 

Крадеше те с усмивки онзи мачо,

а после аз от него те крадях,

и казваше, че те боли, и плачеш -

безпътие в очите ти видях...

 

И щом ти споделих - така не мога -

ти  неговия свят фалшив избра:

той бил богат... но ме обичаш много...

Тъй бедна е  душата ти сега!

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??