6.01.2012 г., 9:43

Богат - беден

895 1 5
Той ще стане. И на крак ще изпие кафето.
Ще погледне в смартфона за предстоящи задачи.
Ще изпсува пак слънцето, че в очите му свети.
Той не помни на колко слънца бе палачът.
Топли думи ще замести с изстинало вино.
Ще си купи часовник, палто, ще плати за масажи.
Ще прекара деня си със пура в блестящо казино,
но и там топли думи няма кой да му каже.

В този същия свят се събужда овчарче.
И щастливо закусва със жена си, с детето.
Ще спечели пари, дето още днес ще похарчи
със любов за храна. Но пък не чувства несрета.
Ще приказва с овцете си денем, ще яде на открито.
Ще мечтае за слънце – друго всичко си има.
И мечтата му с птиците право нагоре полита –
слънце ще заблести, а душата му - тя е камина.

Я кажете сега, кой от двамата по-богат е?
Те в един свят живеят напълно, но ето –
единият има и пари, и коли, и палати,
а пък другият – е, той има само небето.

М. Спасов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добре казано!
    Дано хората осъзнаят, че богатството, е в това да бъдеш свободен! А с всяка вещ, която се стремим да притежаваме, добавяме по една решетка, към златната клетка в която се самозазиждаме.... доброволно !!!
  • Поздравявам те за посланието в стиха.
    Чак сега те откривам.
  • Пишеш просто прекрасно
  • Затова сме... пастири на тази Земя.
    Затова сме и... богати.
    Поздравления!
  • Небето и безброй звезди!
    Риторичен е въпросът...
    Поздрав, хареса ми!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...