Jan 6, 2012, 9:43 AM

Богат - беден

  Poetry
890 1 5
Той ще стане. И на крак ще изпие кафето.
Ще погледне в смартфона за предстоящи задачи.
Ще изпсува пак слънцето, че в очите му свети.
Той не помни на колко слънца бе палачът.
Топли думи ще замести с изстинало вино.
Ще си купи часовник, палто, ще плати за масажи.
Ще прекара деня си със пура в блестящо казино,
но и там топли думи няма кой да му каже.

В този същия свят се събужда овчарче.
И щастливо закусва със жена си, с детето.
Ще спечели пари, дето още днес ще похарчи
със любов за храна. Но пък не чувства несрета.
Ще приказва с овцете си денем, ще яде на открито.
Ще мечтае за слънце – друго всичко си има.
И мечтата му с птиците право нагоре полита –
слънце ще заблести, а душата му - тя е камина.

Я кажете сега, кой от двамата по-богат е?
Те в един свят живеят напълно, но ето –
единият има и пари, и коли, и палати,
а пък другият – е, той има само небето.

М. Спасов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много добре казано!
    Дано хората осъзнаят, че богатството, е в това да бъдеш свободен! А с всяка вещ, която се стремим да притежаваме, добавяме по една решетка, към златната клетка в която се самозазиждаме.... доброволно !!!
  • Поздравявам те за посланието в стиха.
    Чак сега те откривам.
  • Пишеш просто прекрасно
  • Затова сме... пастири на тази Земя.
    Затова сме и... богати.
    Поздравления!
  • Небето и безброй звезди!
    Риторичен е въпросът...
    Поздрав, хареса ми!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...