БОГАТА
(на баща ми)
Всяка пролет, на празника Цветница,
застанал чинно, в ръка с върбички,
баща ми продава с мила усмивка,
букети с надежда за всички.
И тази година по традиция,
пред храма пак подредил е цветя.
А човек един, в добра кондиция,
вместо лев, евро дал му в ръка.
,,- Вземи ги, дъще! - продума ми татко.
- Те, парите, за нищо не стигат.
Десет евро! За тебе са! Накратко -
купи си нещо! Може би книга!,,
Наведох се и целунах ръката
на човека, дарил ме с живот.
Боже Господи! Та аз съм богата!
С най-скъпото, с бащината любов!
© Дора Ефтимова Всички права запазени