Богомили

          Богомили

1.

Нийде в мрака лъч не блясва,

ни надежда слаба,

даже мълния не трясва-

тъмно като в ада...

Сякаш целия катран е

разпилян из тая

наша, пълна със терзание,

дадена Земя до Края!...

Бог ли тука по погрешка

хвърли толкоз мъка?...

Няма туй тегло човешко

и в самия пъкъл...

Кой от гдето се завърне

данъци събира

и от хората кахърни-

кожи две съдира.

Или пък дворец захване

(малко, че били му)

ангария ще те хване-

иначе мисли му...

После млади булки ужким

трябват за двореца

(и не само да прислужват!),

зер не скопец я...      

Ако ли пък някой има

повече ливади

той на сила му ги взима-

без да пита граби.

...Царят пък решил за слава

своя да воюва,

грабвай меча пак тогава-

с кръв се тя купува...

Пеят в черквата дебели

попове, владици...

(Колко ли са те изели

боже мил, душици?)

Тръгнали са по просия

скитници-монаси...

...Ей с такава орисия

боже ни закваси!...  

А дечицата сбабени

без вина са грешни

и преди да са родени

гаснат като свещи...

Те, горките, не изтрайват-

мрат като мухи на есен,

но понякога изкарват

майки и плача на песен...

2.

Мълния раздра тъмата...

Блясва... Трясва... Пак мълчи...

Скръцва някъде вратата,

светват нечии очи...

Куче лавне... После тихо,

даже Господ горе спи

и сънят му не смутиха

стъпки в нощните тъми...

Мракът гост незнаен скрил е,

нейде огън запламти,

литват искри бързокрили-

Вярата със тях лети.

С Нова вяра, непозната,

Нова истина открил-

крачи в тъмното със Вятъра

поп наречен Богомил...

Като черна птица вее

черният си силует-

със нечуван глас запее

всякъде добре приет...

3.

Разправял по дворове, хорища и стъгди:

Виновни са поповете за хорските беди.

Царете и болярите и техните слуги

живеят във поквара, затуй презрете ги!..

Лъжец е, който казва, че всеки бунт е грях!

От Господ се не бойте, че никога той тях:

царете и болярите не е обичал сам.

Вий тям се противете, не плащайте им дан!...

Не трупайте в хазните им и своя кървав труд,

не стройте и дворците им- гнезда на лен и блуд!...

За равенство родени, що гинем в нищета,

нима е за броени създаден все Света?...

Що храмове огромни строим за тях с хвалби,

нима от хижи скромни не чува Бог молби?...

А златните икони, какво са ако не

от Дявола измислени, стъпчете ги с нозе!...

На духове отроци събира всеки храм,

а попове дебели народа лъжат там...

О, нека е проклето и семето им триж-

тъй клетва към небето народе мой мълвиш!...

Потребни са войните на царя за земи,

но плячката накрая се плаща с кръвнини.

Богатствата за царя, за хората- смъртта,

нима така, о боже, си наредил в света!..

...Но друго е когато врагът над челяд, дом

е връхлетял коварно донесъл смърт, погром-

тогава грях не може да бъде и кръвта,

макар, велики Боже, да искаш доброта!..

4.

... И тъй във мрачно време, назад из Древността

от българско е семе посята Ерестта,

та  „българин” до днеска да бъде синоним

на еретик безбожен, а не на херувим...

Коста Качев