6.09.2025 г., 7:45

Божествено докосване

132 0 0

Б О Ж Е С Т В Е Н О Д О К О С В А Н Е

 

Положиш ли ония тънки усилия така,че

поетичното изкуство да оживее-

смехът в стихът ти да може,да плаче,

а тъгата пречупена да намига и да се смее,

значи си стъпил на верния път,

по който Несъвършената Красота

продължава своята еволюция,

а ти смутен,настръхнал и притихнал наблюдаваш,

как Чудото се подготвя и случва,

как Божията Ръка ювелирно извайва

Природните Феномени и Шедьоври

в едно с най-малките,незначими неща

с Божествено,неповторимо майсторство

и възхитен и учуден,екзалтиран възкликваш,

"Мили Боже,какво беше всичко това,

как и защо се случва точно на мене 

и върху магията си фокусира очите ми?"

След това наблюдение спряло дъха ти,

се чувстваш омаян,щастлив и подготвен,

за отново и отново предстоящата радост-

словото ти нежно вече докосва

непостижимите върхове

в изразяването на мисълта,

а образите й добиват магично значение.

 

31.08.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...