Божият хляб
Ръцете ми замесват козунак,
за Тебе сладък хляб аз, Боже, правя.
Повтарям си молитвата, но пак
пред страх човек до мен се е изправил.
Яйцата на надеждата са в мен
и топли ги сърцето ми прилежно.
Но в този ден, от вяра озарен,
любов е нужна – силна и безбрежна.
На мислите брашното аз пресях,
във бялото да няма и прашинка.
Горчиви думи скубах, че от тях
и силният си прави смъртна примка.
А сладките с мая от добрина
набъбнаха в тестото като живи.
На вярата ми млечните зърна
човешкото неверие пробиват.
С ръцете си усещам – Твоят хляб
ще бъде сладък и с душа лъчиста.
Той силен ще направи всеки слаб
и с вяра ще захрани антихриста.
24.04.2022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
