1.06.2023 г., 18:21

Болестите

504 0 0

Болестите

 

Болест - "бол" значи много, "ест" - има.

Това значи - напаст голяма, враг силен.

Болестите са учители чрез болката и ада!

Има нещо, което човекът не иска да гледа, да види, да признае и да прави.

 

Затова се явява учителят този - болестта.

Сестра е тя на ада и смъртта.

Енергията, липсата нейна - тя извиква това "много", болестта.

За да види човек, че дъното е близко!

 

Човек иска или по-скоро не иска, но гледа от слабост и мързел черните дупки.

Черни дупки са болните, старите хора.

Врагове, които се усмихват-лъжат.

Пиянството безконтролно, удоволствията самоцелни.

 

Да не се признава противоположния полюс на Махалото - черна дупка е!

Признаваш яденето - гладуването не - черна дупка е.

Признаваш хубавото, лошото-неприятно - не.

Топлата вода - студената не.

 

Там, само на Единия полюс-край махолов намира се провалът твой.

Някои пък се стягат прекомерно - вода гази жаден ходи.

Гладува - не яде.

И това също дупка за Водата жизнедателна е!

 

Щом ти стане добре много - бягай от там.

Много зле - също.

Другият полюс те зове.

Хората - "полковници" ги аз про-зовавам, които по ум и план живеят.

 

Подредил си е "полковникът-другар" в главата своя план.

И от него не се отклонява.

Но очите дневни - виждат друго.

Умът в мигът решаващ вижда-осъзнава нещо ново.

 

"Полковникът" обаче на предишния си ум вярва.

Не!!

Ти очите си не уважаваш.

Защо не летиш, а пълзиш скучно?!

 

Как да се излезе от дупката тази, от дъното това - болестта.

Както се излиза от дере дълбоко - с усилие, с ад малък.

С на дупките запушването.

С брането на Енергия.

 

Ходиш бос по земята - "ябълка" енергия събрал си.

С вода студена се облял за миг - пак ябълка.

Гладувал си ден един - ябълка е това.

По болестта удар.

 

Дерето изкачваш.

Лекарство-трева горчива приемеш.

Нуждаещият се човек удовлетвориш, лев-два дадеш, човек, наблизо минаващ поздравиш.

Врагът грубо изявен накажеш.

 

Това ябълки са все.

 

Кошницата с "ябълки" се пълни.

От дупката-дупките-дерето си излязъл.

Енергията се трупа, тя не е взрив и лавина.

Не идва от веднъж - а ябълка след ябълка - увеличава се тя.

 

Енергията природна болестта гони, щастието вика.

Амулетите, талисманите - помощници са.

Заслугите всякакви към душите увеличават енергията на човека.

Прославяй боговете, да потрепне духът му божествен, и да живне твоя.

 

На Природата - вода, въздух, земя, слънце - слава, почитание, уважение!

На пътеките очистени от храсти (дупки черни) -  слава.

 

Ура

 

Лесничея

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...