2.11.2013 г., 17:30 ч.

Болезнено 

  Поезия » Друга
481 0 3

Болезнени, безброй шамари

животът ми удари,

аз падам, плача, ставам,

сълзите бърша... продължавам.


Душата си ревниво пазя,

като феникс възкръсвам от пепелта,

приятелите винаги подават

в трудни мигове ръка.


Усмивката и обичта ми връщат,

не ме оставят никога в калта

и така ще продължавам вечно

или поне... докато не умра!

 

© Гъсеница Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??