Болезнени, безброй шамари
животът ми удари,
аз падам, плача, ставам,
сълзите бърша... продължавам.
Душата си ревниво пазя,
като феникс възкръсвам от пепелта,
приятелите винаги подават
в трудни мигове ръка.
Усмивката и обичта ми връщат,
не ме оставят никога в калта
и така ще продължавам вечно
или поне... докато не умра!
© Гъсеница All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
