И десет за Мамон...
Дали закостеняла съм и стара?
От киселица крив и жилав прът.
От другата стара по тротоара,
децата ни маскирани вървят.
За лакомства и пакости възкликва,
момченцето с костюм на Спайдермен
момиче носи жълт фенер от тиква,
кикоти се светът развеселен.
А аз сънувам още нестинари,
що в огън влизат с вяра и без страх.
И кукери сънувам, коледари,
кому са нужни? Знаят ли за тях,
дечицата събрали сто сладкиша,
налапали поредния бонбон...
Брои душици дявол и въздиша:
— За мене две... И десет за Мамон...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
