Болезнено поникнали хриле

30.11.2016 г., 15:09 ч.

Поезия » Друга

736 1 2

Когато до нозете беше ми водата,
о, Боже, как летях в гърди с любов.
Когато стигна коленете вдигнах я главата,
и крачех с жаждата си за живот...

Когато стигна шията мътилката
извивах се, горях, и дишах...
Издишвах я на късо и горчилката
с гърди с които някога обичах.

И повече се питах, накъде?...
Не исках да се давя и проклинах,
и любовта, и своите нозе
с които толкова безпаметно се скитах.

Но вплела във зениците си свободата
на синьото, безбрежното небе.
Заплувах на обратно сред вълните
с болезнено поникналите ми хриле...

Сега съм клетата русалка,
която няма си нозе, но плува
по стръмните стихии на живота,
и хич не я еня, колко е красива.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Веси_Еси (Еси)

2016-12-01T06:39:38+02:00

Харесах!
Katriona (Кети Рашева)

2016-11-30T17:38:27+02:00

Метаморфозите, като поникването на хриле, са винаги много болезнени, от тях се ражда поезия!