4.03.2011 г., 22:53 ч.

Боли 

  Поезия » Любовна
713 2 8

Преболях те, любов! И за пръв път не искам

да се връщаш отново при мен.

Не мечтая за твоите ласки неискрени

и за поглед фалшиво смутен.

 

Не очаквам с тревога да хлопне вратата

и не стягам багажа за път.

Аз отдавна разбрах, че не си ми приятел

и че не е за двама светът.

 

Не прелиствам с носталгия стари албуми,

не залепям надеждите в тях.

Не останах без нищо. Имам хляба и думите,

имам залези, вятър и смях.

 

Преболях те, любов! Но е жалко и тъжно,

че тъга от очите вали.

И кого заблуждавам?! Не умея да лъжа.

Още париш във мен и болиш.

 

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ""И кого заблуждавам?! Не умея да лъжа.
    Още париш във мен и болиш."
    О, да... заблуждаваме само себе си... Поздравления за чудния стих!
  • Да до болка познато чуство. Поздрави миличка!
  • Поздравления и от мен!!!
  • Винаги се лъжем , че сме я "преболели".Поздравления!
  • "Преболях те, любов! И за пръв път не искам

    да се връщаш отново при мен."

    След всяко боледуване с учудване
    намирах заболял имунитет.
    И пак отново тръгвах да пътувам
    към новото ти грейнало лице...
    И пак отново вярвах,вярвах,вярвах,
    и давах повече отколкото понасях
    А белезите всеки път се умножаваха,
    защото аз не промених душата си...

    Аплодисменти и от мен Нели!
  • Харесах!
  • Имаме всичко, но ако сме без любов сме бедни. А ти поне имаш думите - и те ти служат, адски верно ти служат, Нели. Поздрав! Ив
  • Преболял стих! Поздрави!
Предложения
: ??:??