Преболях те, любов! И за пръв път не искам
да се връщаш отново при мен.
Не мечтая за твоите ласки неискрени
и за поглед фалшиво смутен.
Не очаквам с тревога да хлопне вратата
и не стягам багажа за път.
Аз отдавна разбрах, че не си ми приятел
и че не е за двама светът.
Не прелиствам с носталгия стари албуми,
не залепям надеждите в тях.
Не останах без нищо. Имам хляба и думите,
имам залези, вятър и смях.
Преболях те, любов! Но е жалко и тъжно,
че тъга от очите вали.
И кого заблуждавам?! Не умея да лъжа.
Още париш във мен и болиш.
© Нели Вангелова All rights reserved.
Още париш във мен и болиш."
О, да... заблуждаваме само себе си... Поздравления за чудния стих!