2.11.2008 г., 20:55

Болка

690 0 2
Времето потъва в кървава тъмнина, сол върху раната, лице в калта, очи заслепени, прерязани вени, кървящи стени, сърце в тях разбито с кръв пропито, сънищата цветни са чувства мимолетни, звук изкривен дупка дълбае, като злобно куче в главата ми лае, миг съмнение за това кой съм, после видение, действие грешно и падение, в миг чуден на упоение се разлиства мрак в букет от звуци хриптящи, поливам го с кръв алена и оставям сълза от болка запалена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...