Nov 2, 2008, 8:55 PM

Болка

  Poetry
689 0 2
Времето потъва в кървава тъмнина, сол върху раната, лице в калта, очи заслепени, прерязани вени, кървящи стени, сърце в тях разбито с кръв пропито, сънищата цветни са чувства мимолетни, звук изкривен дупка дълбае, като злобно куче в главата ми лае, миг съмнение за това кой съм, после видение, действие грешно и падение, в миг чуден на упоение се разлиства мрак в букет от звуци хриптящи, поливам го с кръв алена и оставям сълза от болка запалена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...