Времето потъва в кървава тъмнина,
сол върху раната, лице в калта,
очи заслепени, прерязани вени,
кървящи стени, сърце в тях разбито
с кръв пропито,
сънищата цветни са чувства мимолетни,
звук изкривен дупка дълбае,
като злобно куче в главата ми лае,
миг съмнение за това кой съм,
после видение, действие грешно и падение,
в миг чуден на упоение се разлиства мрак
в букет от звуци хриптящи, ...