22.06.2008 г., 21:49

* Болка *

955 0 1
... Болка...

Мислите...

Думите...
Чувствата...
Всичко във мене напира!
Мисля си...
Казвам си...
Чувствам как болката в душата ми
не спира и не спира!
Колко ли пъти повтарях си,
че трябва точно теб да забравя?!
И колко ли пъти пак след това
отново за тебе изгарях?!
Кръвта ми кипеше, пулсираше
тъй жестоко, сякаш умирах
всеки път, когато повтарях си,
че и без теб ще живея... и,
че животът без тебе не спира!
И не знам дали това ще е края!?
И не знам дали сама ще поискам
някога в един миг теб да забравя
и никога повече за теб да не мисля!!
МаriAngel

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...