Jun 22, 2008, 9:49 PM

* Болка *

  Poetry » Love
959 0 1
... Болка...

Мислите...

Думите...
Чувствата...
Всичко във мене напира!
Мисля си...
Казвам си...
Чувствам как болката в душата ми
не спира и не спира!
Колко ли пъти повтарях си,
че трябва точно теб да забравя?!
И колко ли пъти пак след това
отново за тебе изгарях?!
Кръвта ми кипеше, пулсираше
тъй жестоко, сякаш умирах
всеки път, когато повтарях си,
че и без теб ще живея... и,
че животът без тебе не спира!
И не знам дали това ще е края!?
И не знам дали сама ще поискам
някога в един миг теб да забравя
и никога повече за теб да не мисля!!
МаriAngel

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...