Jun 22, 2008, 9:49 PM

* Болка *

  Poetry » Love
962 0 1
... Болка...

Мислите...

Думите...
Чувствата...
Всичко във мене напира!
Мисля си...
Казвам си...
Чувствам как болката в душата ми
не спира и не спира!
Колко ли пъти повтарях си,
че трябва точно теб да забравя?!
И колко ли пъти пак след това
отново за тебе изгарях?!
Кръвта ми кипеше, пулсираше
тъй жестоко, сякаш умирах
всеки път, когато повтарях си,
че и без теб ще живея... и,
че животът без тебе не спира!
И не знам дали това ще е края!?
И не знам дали сама ще поискам
някога в един миг теб да забравя
и никога повече за теб да не мисля!!
МаriAngel

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...