25.12.2012 г., 15:47

Болка

593 0 0

До днес аз можех да мълча, 

но повече не мога да търпя. 

Така жестоко да ме унижаваш, 

безкрайно груб и лош да ставаш. 

 

Очите си изплаках вече, 

нервите ми скъса, бе човече! 

Защо не ме освободиш 

и пътя свой да продължиш?! 

 

Такава болка се раздира в мен, 

че секундата усещам като ден... 

Лъжи, омраза и скандали, 

това НЕ искам, не разбра ли? 

 

Но явно грешница съм аз

и Бог наказва ме във този час. 

Поука той ще ми даде, 

по пътя труден като поведе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....