Dec 25, 2012, 3:47 PM

Болка

  Poetry » Other
595 0 0

До днес аз можех да мълча, 

но повече не мога да търпя. 

Така жестоко да ме унижаваш, 

безкрайно груб и лош да ставаш. 

 

Очите си изплаках вече, 

нервите ми скъса, бе човече! 

Защо не ме освободиш 

и пътя свой да продължиш?! 

 

Такава болка се раздира в мен, 

че секундата усещам като ден... 

Лъжи, омраза и скандали, 

това НЕ искам, не разбра ли? 

 

Но явно грешница съм аз

и Бог наказва ме във този час. 

Поука той ще ми даде, 

по пътя труден като поведе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...