Болка
Сама предизвиках аз болка жестока
щом „сбогом” ти казах. А рана дълбока
остави раздялата. Знам, ще боли,
но моля се времето да я смекчи.
Очите болят ме от взиране в мрака.
И тях непосилната болка разплака.
Все търсят да зърнат любимия лик
във утрото свежо, дори и за миг.
И споменът връща онези милувки,
с горещите, нежни от трепет целувки,
а устните свити тъй силно болят…
за твоите молят, безмълвно шептят.
Ужасно болят и ръцете сковани,
с вериги трънливи са днес оковани.
Не могат те теб да погалят в нощта.
Мъждука и бавно догаря свещта.
Обрекох аз себе си силно да страдам.
Навярно и дълго във бездни ще падам.
Но знай, че най-много боли мисълта
затуй, че на тебе донесох тъга.
А язвата в мене огромна остава
и адската болка по-режеща става.
Не ще да зараства и сякаш крещи
жестоката рана. Душата кърви…
Прозрях примирена – докрай ще боли,
и времето нищо не ще притъпи.
С молитви и вяра аз милост ще прося
и болка нестихваща вечно ще нося.
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
