Сама предизвиках аз болка жестока
щом „сбогом” ти казах. А рана дълбока
остави раздялата. Знам, ще боли,
но моля се времето да я смекчи.
Очите болят ме от взиране в мрака.
И тях непосилната болка разплака.
Все търсят да зърнат любимия лик
във утрото свежо, дори и за миг.
И споменът връща онези милувки,
с горещите, нежни от трепет целувки,
а устните свити тъй силно болят…
за твоите молят, безмълвно шептят. ...