Болка...
Посвещавам на един обичан от нас мъж в сайта, засега ще замълча...
С теб сме!!!
Когато видя в сянката на здрача
приведен поглед и унил,
как искам с него да заплача...
Но пулсът спира, приютил
той болката от писъка на мрака...
и сЪлзи не потичат във шпалир...
Потеглят мисли угнетено,
забивайки тревожен глас
дълбоко там, в сърцето, в мене,
във цялата ми същност... В нас
не искам мъката да стене,
да тласка тя кръвта безпир
и напосоки в наште вени,
безпомощно да вие и крещи...
Затуй, с усмивка на лицето,
протягам мъничка ръка -
тревогата от тебе да отнеме
и тъй, спокойна да заспя...
(Тогаз едва, сълзите са безспир...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
