Jan 20, 2008, 5:32 PM

Болка...

  Poetry » Other
1.1K 0 35

 

Посвещавам на един обичан от нас мъж в сайта, засега ще замълча... 

С теб сме!!! 

 

 

 

Когато видя в сянката на здрача

приведен поглед и унил,

как искам с него да заплача...

Но пулсът спира, приютил

той болката от писъка на мрака...

и сЪлзи не потичат във шпалир...

 

Потеглят мисли угнетено,

забивайки тревожен глас

дълбоко там, в сърцето, в мене,

във цялата ми същност... В нас

не искам мъката да стене,

да тласка тя кръвта безпир

и напосоки в наште вени,

безпомощно да вие и крещи...

Затуй, с усмивка на лицето,

протягам мъничка ръка -

тревогата от тебе да отнеме

и тъй, спокойна да заспя...

 

(Тогаз едва, сълзите са безспир...)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина си добра душа Криси с този стих го доказваш за пореден път
    Поздрав !!!Пожелавам на лирическия герой късмет и сили да преодолее болката ние сме с него!!!
  • Прекрасно посвещение!!!
    Поздрав и прегръдка,миличка!!!
  • Бог да е с него!!!Моля се!За теб и за него,с надежда и обич!!!
  • Чета, за кой ли път чета стиха ти ... Досега не се осмелих да се обадя, заседна в душата ми и само с няма молитва бях съпричастна ... Благодаря ти, че те има, Криси, макар и да не сме се виждали !!! Благодаря ти !
  • Въздействаш позитивно,и чрез стиховете си и чрез човечността която имаш в изобилие!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...