Болка, локализирана
Погледни това дърво,
там, в засадена част от тротоара
- Слънцето отдавна не го гали.
Забележи... Когато беше наше
и буква по буква издълбаваше
имената ни, в сърце уединени,
под короната му, двама притаени
сплитахме длани, вече изстинали...
Сега край него всичко е замряло
Крепи се едва... и то болнаво.
Болката сърцевината му разяжда.
Изтръгни го. Малко му остава...
Почерпи от кората му изгнила
на любовта ни предишната сила.
Не чакай ветрове да го прекършат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нежното Ласо Всички права запазени
