Погледни това дърво,
там, в засадена част от тротоара
- Слънцето отдавна не го гали.
Забележи... Когато беше наше
и буква по буква издълбаваше
имената ни, в сърце уединени,
под короната му, двама притаени
сплитахме длани, вече изстинали...
Сега край него всичко е замряло
Крепи се едва... и то болнаво.
Болката сърцевината му разяжда.
Изтръгни го. Малко му остава...
Почерпи от кората му изгнила
на любовта ни предишната сила.
Не чакай ветрове да го прекършат...
© Нежното Ласо Всички права запазени