Nov 17, 2007, 10:12 AM

Болка, локализирана

  Poetry » Love
1K 0 18

 

 

Погледни това дърво,

там, в засадена част от тротоара

- Слънцето отдавна не го гали.

Забележи... Когато беше наше

и буква по буква издълбаваше

имената ни, в сърце уединени,

под короната му, двама притаени

сплитахме длани, вече изстинали...

Сега край него всичко е замряло

Крепи се едва... и то болнаво.

Болката сърцевината му разяжда.

Изтръгни го. Малко му остава...

Почерпи от кората му изгнила

на любовта ни предишната сила.

Не чакай ветрове да го прекършат...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нежното Ласо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...