Nov 17, 2007, 10:12 AM

Болка, локализирана

  Poetry » Love
1K 0 18

 

 

Погледни това дърво,

там, в засадена част от тротоара

- Слънцето отдавна не го гали.

Забележи... Когато беше наше

и буква по буква издълбаваше

имената ни, в сърце уединени,

под короната му, двама притаени

сплитахме длани, вече изстинали...

Сега край него всичко е замряло

Крепи се едва... и то болнаво.

Болката сърцевината му разяжда.

Изтръгни го. Малко му остава...

Почерпи от кората му изгнила

на любовта ни предишната сила.

Не чакай ветрове да го прекършат...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нежното Ласо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...