Nov 17, 2007, 10:12 AM

Болка, локализирана

  Poetry » Love
1K 0 18

 

 

Погледни това дърво,

там, в засадена част от тротоара

- Слънцето отдавна не го гали.

Забележи... Когато беше наше

и буква по буква издълбаваше

имената ни, в сърце уединени,

под короната му, двама притаени

сплитахме длани, вече изстинали...

Сега край него всичко е замряло

Крепи се едва... и то болнаво.

Болката сърцевината му разяжда.

Изтръгни го. Малко му остава...

Почерпи от кората му изгнила

на любовта ни предишната сила.

Не чакай ветрове да го прекършат...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нежното Ласо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...