Проникнаха стрели стремглави.
Сърцето ми във миг се вцепени.
И в малки дози от отрова обладано,
то в своята безумност се всели.
Когато се събудих проумях,
че е било от слънчевия дъжд.
Душата си спасих, но не успях
аз болката първична да преглътна.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
Трогна ме!
Хубав ден!