4.12.2021 г., 20:41

Болката ми от незавидната ни съдба

762 0 0

За моята малка родина ще пея,

малка, но горда, силна, смела.

Народе, повтаряй си:"Ще успея!

Тринайсет века България оцеля!"

 

Нищо не може да сломи българския дух,

силната воля да побеждава родното

откакто стъпи тук конят бърз на Аспарух,

обаче днес отстъпничеството е модното!

 

Забравяме за ценности, култура,

българинът много книги не чете,

ценят се парите и яката мускулатура,

цялата система е порочна и менте!

 

Има ли други, които ги боли,

че духовността тук се руши,

всеки ламти за имоти и коли,

вярно бедни, мъртви души!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...