Болката на слънцето
Слънцето надникна далеч зад хоризонта,
някога с усмивка, но днес със плач студен.
След толкова борби, сега предаде фронта,
защото му омръзна да се ражда всеки ден.
То галеше с лъчите си копринени реки,
разресваше полята, рисуваше живот.
Талант красив, единствен! А кой го оцени?...
О, кой ли би прогледнал сред този сляп народ!
Слънцето погледна и в небето си потъна,
отправи лъч прощален, на края посветен.
И викаха го дълго, но то не се завърна,
защото му омръзна да умира всеки ден.
някога с усмивка, но днес със плач студен.
След толкова борби, сега предаде фронта,
защото му омръзна да се ражда всеки ден.
То галеше с лъчите си копринени реки,
разресваше полята, рисуваше живот.
Талант красив, единствен! А кой го оцени?...
О, кой ли би прогледнал сред този сляп народ!
Слънцето погледна и в небето си потъна,
отправи лъч прощален, на края посветен.
И викаха го дълго, но то не се завърна,
защото му омръзна да умира всеки ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Косева Всички права запазени
