Sep 9, 2007, 2:41 PM

Болката на слънцето

  Poetry
713 0 7
Слънцето надникна далеч зад хоризонта,
някога с усмивка, но днес със плач студен.
След толкова борби, сега предаде фронта,
защото му омръзна да се ражда всеки ден.

То галеше с лъчите си копринени реки,
разресваше полята, рисуваше живот.
Талант красив, единствен! А кой го оцени?...
О, кой ли би прогледнал сред този сляп народ!

Слънцето погледна и в небето си потъна,
отправи лъч прощален, на края посветен.
И викаха го дълго, но то не се завърна,
защото му омръзна да умира всеки ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...