14.09.2022 г., 8:10 ч.

Болката остава 

  Поезия
177 0 0

Плени ме, стани моето бягство
Не мога да погледна отстрани
Ти беше моето всичко

Ако миналото е само прах
Тогава бъдещето може да бъде нашата мечта
Всичко, което имаме е сега тази вечност

Ние танцуваме като пламъци, трептящи в нощта
Полюшваме се в такт с вятъра
Ти си далеч от моя обсег, но не и далеч от погледа
Ти знаеш пътя към сърцето ми, но ти просто си играеш отново със струните

Трептят като сенки, танцуващи отвъд пламъците
Вземи това, което е останало от живота ми
Бръчка във времето
Преди да тръгнеш ми покажи какво е, за да знам най-накрая
Лицето зад силуета в този свят, който направих
Да бъдеш безкраен
Но в рамките на простора - най-накрая виждам
Свят без теб не е предназначен за мен

Къде отиваш, когато затворя очи?
Какво виждаш, гледайки назад към мен?
Дали съм просто призрак, хванат между шевове от две преплитащи се мелодии?

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??