14.09.2022 г., 8:10

Болката остава

510 0 0

Плени ме, стани моето бягство
Не мога да погледна отстрани
Ти беше моето всичко

Ако миналото е само прах
Тогава бъдещето може да бъде нашата мечта
Всичко, което имаме е сега тази вечност

Ние танцуваме като пламъци, трептящи в нощта
Полюшваме се в такт с вятъра
Ти си далеч от моя обсег, но не и далеч от погледа
Ти знаеш пътя към сърцето ми, но ти просто си играеш отново със струните

Трептят като сенки, танцуващи отвъд пламъците
Вземи това, което е останало от живота ми
Бръчка във времето
Преди да тръгнеш ми покажи какво е, за да знам най-накрая
Лицето зад силуета в този свят, който направих
Да бъдеш безкраен
Но в рамките на простора - най-накрая виждам
Свят без теб не е предназначен за мен

Къде отиваш, когато затворя очи?
Какво виждаш, гледайки назад към мен?
Дали съм просто призрак, хванат между шевове от две преплитащи се мелодии?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...