Sep 14, 2022, 8:10 AM

Болката остава

  Poetry
513 0 0

Плени ме, стани моето бягство
Не мога да погледна отстрани
Ти беше моето всичко

Ако миналото е само прах
Тогава бъдещето може да бъде нашата мечта
Всичко, което имаме е сега тази вечност

Ние танцуваме като пламъци, трептящи в нощта
Полюшваме се в такт с вятъра
Ти си далеч от моя обсег, но не и далеч от погледа
Ти знаеш пътя към сърцето ми, но ти просто си играеш отново със струните

Трептят като сенки, танцуващи отвъд пламъците
Вземи това, което е останало от живота ми
Бръчка във времето
Преди да тръгнеш ми покажи какво е, за да знам най-накрая
Лицето зад силуета в този свят, който направих
Да бъдеш безкраен
Но в рамките на простора - най-накрая виждам
Свят без теб не е предназначен за мен

Къде отиваш, когато затворя очи?
Какво виждаш, гледайки назад към мен?
Дали съм просто призрак, хванат между шевове от две преплитащи се мелодии?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....