Sep 14, 2022, 8:10 AM

Болката остава

  Poetry
511 0 0

Плени ме, стани моето бягство
Не мога да погледна отстрани
Ти беше моето всичко

Ако миналото е само прах
Тогава бъдещето може да бъде нашата мечта
Всичко, което имаме е сега тази вечност

Ние танцуваме като пламъци, трептящи в нощта
Полюшваме се в такт с вятъра
Ти си далеч от моя обсег, но не и далеч от погледа
Ти знаеш пътя към сърцето ми, но ти просто си играеш отново със струните

Трептят като сенки, танцуващи отвъд пламъците
Вземи това, което е останало от живота ми
Бръчка във времето
Преди да тръгнеш ми покажи какво е, за да знам най-накрая
Лицето зад силуета в този свят, който направих
Да бъдеш безкраен
Но в рамките на простора - най-накрая виждам
Свят без теб не е предназначен за мен

Къде отиваш, когато затворя очи?
Какво виждаш, гледайки назад към мен?
Дали съм просто призрак, хванат между шевове от две преплитащи се мелодии?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...