16.05.2023 г., 10:19

Болница

759 0 0

Боботи монотонно тъмна гостенка, предизвестена и добре позната,

по бели коридори с бели лампи.

Току-влезе без да чука в някоя от стоте стаи

и полегне до изстиващ спомен за човек.

 

Удря полунощ - безсилник в бяла дреха клепти безсънно в тъмен кабинет.

В главата му бучат далечни викове на луди;

За него и за тях не ще да има свиждане от гостенката тъмна - тя носи мир и ред,

а в техните глави война се води - битка за живот и място сред въздишки, гърч и рев.

 

Строили сме се всички в бяло - 

доктори и луди, 

правим път за марша тих и неотклонен

на гостенката в белите ни коридори,

под съпровода на подрънкващи безропотно висулки лед,

скачени на верижка около врата ѝ...

 

Козирувам - прав ѝ път и крива ѝ пътечка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...