16.05.2015 г., 9:31  

Бомбата

584 0 6

В ресторанта влезе един депутат.

И няколко мутри след него.

Почеса рус, рехав мустак,

избърса потта от ниското чело.

 

Млада сервитьорка, веднага го позна.

Поклони се чинно. Посочи му маса.

А на масата- бомба една.

Застина лицето му, в жалка гримаса.

 

Един от охраната веднага го събори.

Явно обучен от старата школа.

Беше лежал във всички затвори.

Все дреболии. Продажба на дрога.

 

Другите трима патлаци извадиха.

Въртяха се като луди на всички страни.

Крещяха "легни" и всички налягаха.

Само сервитьорката, спокойна стои.

 

И спокойна тръгна към празната маса.

Взе малката граната в ръка.

Щракна и спокойно запали,

жадуваната поредна, цигара за деня.



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мечтаеш ли, Дани?
  • Благодаря ви, приятели...
    Да, звучи като виц, но...
  • Оригинално и интересно, а и актуално. Това е нашата действителност.
    Поздрав за остроумното хрумване! Спокоен ден!
  • Много е оригинално - още един бисер...!!!
    "Млада сервитьорка, веднага го позна.
    Поклони се чинно. Посочи му маса.
    А на масата- бомба една.
    Застина лицето му, в жалка гримаса."
  • !!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...