21.10.2007 г., 17:30

Борба

1.3K 0 5
Когато си силен и побеждаваш,
когато над всички качил си върха,
на много неща ще се наслаждаваш
и всеки ще тропа на твоята врата.
Когато си слаб и загубиш играта,
когато пред всички си паднал в прахта
и който те срещне извръща главата,
за теб е затворена всяка врата.
Затова недей да губиш!
Бий се, за да те уважават!
Ако не искаш да страдаш жестоко,
ще търсиш победа на всяка цена.
Стреми се да бъдеш първи в живота,
след втория никой не обръща глава.
Как си успял да достигнеш до тука,
защо точно ти всички си победил?
Шансът дали бил е винаги с тебе -
кой го е грижа за всичко това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радомир Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • е когато някой ти обърне гръб остават само истинските приятели
  • Браво момче!!!
    Хубав стих!!!
  • По добре пръв на село отколкото втори след Цезар.Тази максима вероятно много ти харесва,но върха е по близо когато се извиси душата.Свободата на духа не дава малко и тв е онази сила,която притежаваш,защото пишейки обръщаш душите на хората.Стих. ми хареса.Браво!!!!
  • Мерси за съвета. Видях че пишеш стихове сега нямам време но ще ги погледна някои път.
  • Внимавай какво си пожелаваш, защото бог може да те чуе и да ти го даде, тогава не се знае дали пак ще го искаш, особено на всяка цена. А иначе стихотворението е много хубаво. Ако искаш може малко да поработиш върху ритъма, защото си личи, че е написано на един дъх, което е много хубаво.Но и хубавите неща се нуждаят от поддържане, почистване и излъскване.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...