30.07.2019 г., 13:11

Борба

1K 1 0

Грехове притихнали в засада,

а доброто чака някакъв сигнал.

 

И тази битка е безспирна

покрива ме с димяща кръв,

погледът ми замъглява,                                       

в порочен кръг душата ми държи.  

 

И нямам никакъв  контрол,

когато искам да покажа смелост.

Чувства и емоции се включват,

разхвърлят и разбиват  всичко.

 

Добро ли е Доброто без дом,

да чака да бъде повикано,

а греховете да идват неканени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...