30.07.2019 г., 13:11

Борба

1K 1 0

Грехове притихнали в засада,

а доброто чака някакъв сигнал.

 

И тази битка е безспирна

покрива ме с димяща кръв,

погледът ми замъглява,                                       

в порочен кръг душата ми държи.  

 

И нямам никакъв  контрол,

когато искам да покажа смелост.

Чувства и емоции се включват,

разхвърлят и разбиват  всичко.

 

Добро ли е Доброто без дом,

да чака да бъде повикано,

а греховете да идват неканени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...