Jul 30, 2019, 1:11 PM

Борба

1K 1 0

Грехове притихнали в засада,

а доброто чака някакъв сигнал.

 

И тази битка е безспирна

покрива ме с димяща кръв,

погледът ми замъглява,                                       

в порочен кръг душата ми държи.  

 

И нямам никакъв  контрол,

когато искам да покажа смелост.

Чувства и емоции се включват,

разхвърлят и разбиват  всичко.

 

Добро ли е Доброто без дом,

да чака да бъде повикано,

а греховете да идват неканени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...