22.05.2021 г., 20:01

Борба

768 3 8

Някакви проблеми, малки

се навъртат покрай мен.

Мале, че са кръвожадни

и държат ме здраво в плен.

Ама аз ще им покажа

как се справям със замах.

С крак добре ще ги размажа,

ще им хвърля здрав пердах!

Песничка ще им изпея

щом ме чуят, ех - "талант",

бързичко ще се изтрелят,

надалече - във Тайланд.

С няколко усмивки после,

ще им завъртя главата.

Две, три, пет минути още -

победител съм в борбата!

 

Да, смехът не е решение,

но със сигурност помага.

За тъгата и проблемите

мъничко поне забравям!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хаха, Тони! Засмях се, осмях ги, значи съм ги победила Благодаря ти!
  • Хубав стих! Хем да се замислиш, хем да се засмееш, но повече да се засмееш Никаква прошка на проблемите - геноцид за тях :D
  • Зиги, благодаря ти за хубавия коментар! 😊 Да, прав си.
    "Няма проблеми, има само възможности" - хубаво е да се опитваме да следваме тази мисъл.
  • Харесах! Те, проблемите стават и по-малки, като човек се смее. Забелязал съм, че ако съм ухилен, бягат като че ли съм им гризнал опашката! А иначе, дори да си останат, си ставаме приятели и от проблеми стават възможности. Повечето, де. Хубав стих, Иве! 😊
  • Валентина, благодаря за този хубав и толкова истински коментар!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...