22.05.2021 г., 20:01

Борба

778 3 8

Някакви проблеми, малки

се навъртат покрай мен.

Мале, че са кръвожадни

и държат ме здраво в плен.

Ама аз ще им покажа

как се справям със замах.

С крак добре ще ги размажа,

ще им хвърля здрав пердах!

Песничка ще им изпея

щом ме чуят, ех - "талант",

бързичко ще се изтрелят,

надалече - във Тайланд.

С няколко усмивки после,

ще им завъртя главата.

Две, три, пет минути още -

победител съм в борбата!

 

Да, смехът не е решение,

но със сигурност помага.

За тъгата и проблемите

мъничко поне забравям!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хаха, Тони! Засмях се, осмях ги, значи съм ги победила Благодаря ти!
  • Хубав стих! Хем да се замислиш, хем да се засмееш, но повече да се засмееш Никаква прошка на проблемите - геноцид за тях :D
  • Зиги, благодаря ти за хубавия коментар! 😊 Да, прав си.
    "Няма проблеми, има само възможности" - хубаво е да се опитваме да следваме тази мисъл.
  • Харесах! Те, проблемите стават и по-малки, като човек се смее. Забелязал съм, че ако съм ухилен, бягат като че ли съм им гризнал опашката! А иначе, дори да си останат, си ставаме приятели и от проблеми стават възможности. Повечето, де. Хубав стих, Иве! 😊
  • Валентина, благодаря за този хубав и толкова истински коментар!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....