6.09.2008 г., 8:34

Боса по жарава

1.3K 0 29

Прехвърчат парещи искри,

пристъпвам боса по жарава...

Играя танца до зори

и искам всичко да забравя...

 

Душата ми е празен храм.

Кога ли болката ще мине?

Най-страшно е да бъдеш сам

с присъдата да си невинен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • боса по жарава...нестинарски танц...
    жарта потушава болката...
    с обич, мила Вилдан.
  • Най-страшно е да бъдеш сам

    с присъдата да си невинен...

    Ех, Феичка, как ми бъркаш в душата...Прегръщам те с обич!
  • Поезия от душата! Наситено с емоции, силни сами по себе си! Поздрав!
  • Прекрасен стих!И аз се чувствам като върху жарава!Поздравления!
  • Вилдан... ех, Вилдан!!!
    Много е тежък този стих... като съдбата...
    Нестинарски...
    Прекрасна си!!!
    Благословена си!!!
    Прегръдка!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...